Млък! – Балканозавър (Самиздат)

За радост не се намирам в съдебна зала и не се налага да се съобразявам с различни хипотези за самоотвод. Напротив, пиша това ревю именно защото се кефя на Млък!. И особено на вероятно най-отличителната черта на музиката им - виталността, както и фриволният начин, по който ни се поднасят сложни хармонии и заплетени акордни прогресии. Една от най-очарователните страни на Балканозавър е, че в отлика на голяма част от концептуалните албуми, той не звучи епично, носейки се с тромавите стъпки на някакъв праисторически гигант -  едноименният герой подскача из песните със завидна лекота. С новата си творба ударното трио прави много убедителна крачка напред. Млък! не са откриватели за Нобелова награда. Това, което свирят, не е съвсем чуждо на рока. И все пак групите, които можем да наречем сродни до някаква степен на нашенци са много малко. Веднага в съзнанието изскачат имената на Cardiacs, Primus и Mr. Bungle. Най-хубавото тук е, че Млък! си имат свое звучене, което изковаваха постепенно през годините и близостта им с тези групи е далече от нагарчаща. Музиката им има и чисто визуално измерение. Нестройните ритми на Влакче създават устойчива алюзия с малка раздрънкана железница от анимационен филм. В лириките си Млък! не биха счели за проява на добър вкус да назовават конкретни политици, да посочват цели съсловия от социалната реалност, както и техните жертви. Затова те предпочитат да боравят с инструментите на карикатурния сарказъм и техни герои са играчите на цирковия манеж, робите (до гроб), както и самият Балканозавър. Новият албум на Млък! е многопластов. Несъмнено той дава страхотно настроение, като с голяма лекота зарежда слушателя с енергия за забравени някъде назад в детството дяволии. Това обаче е само най-горната обвивка на Балканозавър. Вътре в същността на албума човек открива много черен сарказъм и критика към помийните уклони на обществото ни и изобщо към природата ни като хора. Балканокалипсис I & II съвсем майсторски и в най-добрите традиции на концептуалните творби, в ролята си на последна композиция, вместо да изсипе на килограм мотиви от целия албум, го преосмисля и закрива с финес.

9/10 Progger

Ревю на списание Про-Рок