Балканозавър

Добре дошли във чудния свят

На песни, танци, смях и весели игри

Живеем в родния мил интернат

Лудеем заедно с приятели добри

Не ни мислете, всичко е наред,

Ха-Ха-Хапваме здраво и пийваме си предобре

Не ни търсете за труд или за ред

От планината сме право, право на море

Добре дошли в България

Добре дошли при нас, деца

Добре дошли в маймунарника

Добре дошли в България

Добре дошли във чудния свят

На ендемити и застрашени видове

Виреем в родния мил резерват

Балканозаври и странно диви зверове

Добре дошли във нашата страна-на-на-

На песни, танци, смях и весели игри

Живеем в родния мил интернат

Лудеем заедно с приятели добри

Балканозавър се събуди. Беше прекрасно априлско утро, а главата му сякаш беше на друга планета. Явно купонът снощи е бил на ниво, тъй като не помнеше нищо. В Резервата купоните винаги бяха на ниво и понеже там нямаше какво друго да се прави, от съзнателния му живот липсваха всякакви спомени. Интернатът на Безгрижните Безделници беше препълнен, но изолиран. Балканозавър не би имал против да го замени за повече лично пространство и по-смислен живот, но все отлагаше. Безгрижните безделници не бяха от най-инициативните. Днешният ден обаче не бе като другите и Балканозавър остави родния Интернат зад гърба си. Охраната на Интерната бе не по-малко мързелива от обитателите му и бягството беше като разходка в парка.

Влакче

Пак пек и сняг, пак на крак и от влак на влак

Сак треволяк, пущинак, прах и камънак

Бяг, няма как, пак на крак и от мрак до мрак

Трак-трака-чук-чука-трак и от влак на влак

Влакче!

Дали ще вали, не боли да си мокър, нали?

Спри, помисли, почини и се засили

Ти през гори, планини, долини и реки

Ще полетим, яко дим, ще се преродим

Великият Зелен Резерват отдавна бе загубил величието си (а и зеленината бе спомен от черно-белите снимки) и населяващите го племена бяха на изчезване – те бяха защитени видове доколкото туристите да не стрелят по тях показно и без разрешително. Балканозавър мечтаеше да се разкара от това загиващо място и пътуването вече му носеше усещане за свобода. След няколко дни под откритото небе на Резервата, той достигна до другата застроена област в него – Интерната на Амбициозните Бездарници. Всички знаеха, че охраната му бе снета преди години, тъй като амбициозните не спираха да се дебнат взаимно и да пишат доноси към въображаемото му ръководство. На никой не му хрумваше да избяга... Балканозавър премина през територията на Интерната за минути, точно колкото местните да разпространят слух, че е връзкар, без да пропуснат мимоходом да изтъкнат обема работа, който незабелязано отмятат всеки ден.

Роб До Гроб

Образцовите слуги ще се мачкат и сами

Образцовите слуги – паразити без глави

Образцовите слуги – кърлежи, пиявици

Образцовите слуги са слуги завинаги

Роб до гроб!

Образцовите слуги слушкат, папкат и трохи

Образцовите слуги – мекотели плевели

Образцовите слуги – червеи и охлюви

Образцовите слуги са слуги завинаги

А ти си просто роб до гроб

Доброволно роб до гроб

Роб до гроб!

„Шибани роби!” гневеше се отвратеният Балканозавър, докато се отдалечаваше от Интерната и прекосяваше границата на Великия Зелен Резерват. Никой не му попречи, явно всички бяха забравили за съществуването на някога могъщите му територии. Неусетно премина през първото гранично градче, а разлика между тамошните и своите сънародници така и не видя. Не след дълго, в края на селището, се озова пред огромна шатра. Възрастни и деца, жени и мъже, всички се стичаха към входа с надпис Цирк. Балканозавър се сля с множеството и скоро се озова на трибуните…

Хайде на Цирк

Циркът на живота е всеки ден в града

Клоуни сме ние, аз и ти и те

С грим и със тиранти, с червени носове

Нашите таланти така ще ви разсмеят

Хайде на цирк!

Рисуваме усмивки по своите лица

Трябва да се смеем за да оцелеем

Палави джуджета със хитри номера

Ходим по въжета, танцуваме и пеем

Играта в главата / Негативизма съсипва организма

Дали нехаеш или скучаеш

Играта няма да спре заради теб

Дори да смяташ, че много знаеш

Във цирка си отново дете

Играта е в главата и главата е в играта

Амбициозен, претенциозен,

Но в цирка си отново дете

Грозно сериозен, сериозно грозен

Играта продължава без теб

Негативизма съсипва организма

Хайде на цирк!

... Които бяха съвършено празни, тъй като всички се събираха на манежа, някои си играеха с животните, други висяха от тавана, трети ходеха по въже и на кокили, немалко се гримираха и изглежда си прекарваха прекрасно. Необяснимо за Балканозавър обаче, повечето хора бяха хвърляни в ров пълен с диви зверове, които ги разкъсваха на момента. „Доста зловещо развлечение,” изсумтя той, а един старец, гримиран като клоун, му отвърна: „Тези и без това никога не се забавляват, приемат насериозно всичко, което им се случва и вярват, че дори за малко да сe поотпуснат, ще им се случи нещо лошо... Ще се ударят, изложат, или пък , не дай Боже, ще направят лошо впечатление. Какъв е смисълът да се мъчат? Отказват да потичат, за да не настинат от течението, не желаят да играят с децата, защото изглежда инфантилно, избягват да изглеждат щастливи, за да не ги урочаса някой... Те се подготвят за смъртта през повечето време, така че защо да не ги зарадваме поне веднъж? Все пак ние прекарваме целия си живот в този цирк, той е навсякъде...”

Хлапе

Нима не би било красиво пак да си хлапе

Да си немирно, диво, ококорено зверче

Да тичаш чисто гол край разбушувано море

Да скачаш все едно нищо да те спре

Сънувам, че рисувам по стените със пастел

Рисувам, че пътувам към звездите на Орел

Пораснеш ли ще отеснеят твоите небеса

Пораснеш ли не ти се пее пак за чудеса

Хлапе – аз съм вечното хлапе

Хлапе – ококорено зверче

Хлапе – и отново съм дете

Измъкнеш ли се от затвора на големите

Остават зад гърба ти фалша и проблемите

Играя без да зная и да мисля за света

Мечтая за безкрая като малките деца

Съзнанието, че никой не напуска наистина цирка, подреди обърканите мисли в главата на Балканозавър и той излетя окрилен от него. За първи път в живота си се чувстваше в хармония със себе си. Струваше му се, че изминатите километри лекуват циничното бреме на изминалите години, а пред очите му се възстановяваха отдавна обезцветените и полузабравени картини от детството. И това му напомняше, че наближава решителният момент, голямото събитие, и трябва да се прибере у дома, за да бъде част от него.

Балканокалипсис I&II

Твърде късно е да се променим

Нека до основи всичко разрушим

Да се разпаднем, самоунищижим

И да започнем отново, да се преродим

Нека изчезнем и нека се стопим

Да се погубим и отново съживим

Да се пречистим, кръвта си да сменим

Започваме отначало, ще се преродим

Разрушение – и ново сътворение

Затъмнение – и после просветление

Великият Зелен Резерват притежаваше рецептата за вечна младост. Саморазрушителните инстинкти караха неговия народ да се унищожава периодично и никога да не остарее, да се рециклира, а от руините на съсипаната цивилизация циклично избуяваше чисто нова, млада популация, която на свой ред повтаряше деструктивното поведение и грешките на предците си и не успяваше да узрее истински. Топящото се население и зачестилите природни катаклизми говореха за ново затваряне на кръга и неизбежен Балканокалипсис, но Балканозавър не усещаше тъга или страх, тъй като зараждането на  новия живот беше невъзможно преди да бъде поставен край на стария. Разбира се, той не можеше да знае дали Великият Зелен Резерват отново ще възкръсне след пречистването, но историята говореше, че поне има надежда...