Стефан Топузов за Rolling Stone

В средата на март Млък! издадоха втория си дългосвирещ албум Space Pig, който, освен че отново смесва ска, метъл и алтърнатив рок в едно, е концептуален, а и е записван в лондонското студио, от което излизат Animals и The Wall на Pink Floyd. Ревю на Space Pig можеш да намериш на страниците на RS 019, а интервю с подходящо несловоoхотливите за името на групата си китарист Георги Малчев и вокалист Красимир Кунчев можеш да прочетеш тук и сега.

Издадохте новия си албум през март. Как мина?
Красимир: Март месец беше промоцията, да. Оттогава не сме правили други промоции. Мисля, че мина добре. Имаше доста хора, на които им беше интересно да си го вземат. И да подивеят – на концертите ни обикновено става…
Георги: Меле.
Красимир: Да, меле. Имаше много приятни, позитивни и енергични хора на едно място.

Албумът се казва Space Pig и 17-минутната едноименна песен, доколкото разбирам, разказва историята на този герой.
Красимир: Огромната концептуална песен всъщност е от пет-шест части. Идеята беше да се слуша лесно. Макар и да е концептуална, е доста динамична. Става въпрос за космическо прасе, което е надарено със свръхсили и идва да спаси човечеството. Но се оказва, че това не е толкова лесно. Случват му се интересни случки, някои от тях не толкова забавни. Въпреки силите си, започва, така да се каже, да се очовечава и придобива типично човешки вредни навици – да пие алкохол и да взема наркотици. Накрая го арестуват за негово собствено добро.
Пращат го в рехабилитационен затвор. И когато изтрезнява, му става ясно, че няма надежда за човечеството и решава да разбие човешкия затвор и да се върне към космическата си свинска свобода.

Всичко това – или поне епизоди от него – е разказано в комикса, който е в обложката на диска, нали?
Красимир: Да, може да се каже, че това са ключови моменти. Комиксът е рисуван от Дан Панаитеску, който е страхотен художник и наш фен от Букурещ.
Георги: Преди години свирихме на един BеstFest, в Букурещ. Оказа се, че той там ни е чул и ни е харесал. След това стана наш приятел. Тогава не ни познаваше. Ние го помолихме да направи обложката на албума ни. Той реши, че концепцията е много подходяща за миникомикс.
Красимир: Той всъщност случайно попадна на нашата сцена на фестивала. Доколкото помня, се е придвижвал от сцената, на която свири Алис Купър, към тази на Мерилин Менсън и ние сме били по средата. Нещо му е харесало и е останал да ни слуша. Съвсем случайно се получи нашата връзка.

И той малко като прасето е попаднал във вашия свят?
Красимир: Нашия чудовищен свят. Наистина.

В албума има четири къси песни, след това е тази, дългата, но накрая има две бонус парчета. Те не седят ли малко като кръпки след концептуалната песен?
Красимир: Те бяха писани, докато аз живеех в Англия, и съответно бяха написани на английски. След това се прибрах в България, вдъхнових се предимно от хубавите неща и пренаписах част от нещата на български. После записвахме албума в Англия и ми се стори удачно да се запишат и двете версии на тези песни, които влизат като бонуси [на български и на английски]. Всъщност в английската версия на “Мързи ме” [“Workaphobic”] има едно аутро, което го няма в българската, и то придава завършеност на албума.

Каза, че сте записвали в Англия. Къде точно?
Красимир: Записахме го в едно студио [“Британия Роу” в лондонския квартал Излингтън], което през 1976 г. е построено от Pink Floyd – не точно от тях със собствения им кран, но те са го направили. Там са записали новия си тогава албум Animals и част от The Wall. Сега студиото е нещо като институт за звукозапис и звуково инженерство.
Георги: Студиото е разделено на няколко части – малко е като машина на времето, защото в една стая апаратурата е от 70-те, аналогова, но работи, в друга стая всичко е суперсъвременно. Баса и барабаните сме ги записали акустично на магнетофонни ролки, а китарите и вокалите са на дигитални пултове. Беше много интересно за нас, не бяхме виждали такава апаратура на живо и на едно място.
Красимир: Записите ни отнеха около една седмица миналия май, когато не излизахме от студиото.

Красимир каза, че е живял известно време в Англия – от там ли идва връзката и за студиото?
Красимир: Връзката е енигматична както и прасето. Димитър Братанов, който ни продуцира, ми е добър приятел и с течение на времето стана и наш фен, за което помогна и концертът ни на Spirit of Burgas 2009. Изборът ни къде да записваме бе сведен до това студио и бе много лесен, защото, когато нямаш избор, е най-лесно.
Георги: Всъщност той през този период просто учеше звукозапис и работеше в това студио и от там дойде тази възможност да записваме в Лондон.
Красимир: Работихме с доста интернационален екип. Имаше истински казак, имаше и англичани, разбира се, нигерийци, гърци, италианци…

Това всъщност е вторият ви албум?
Красимир: По-скоро трети. Защото имахме един цял албум и след това два полуалбума, които биха могли да направят един цял с неподозирана лекота. И това реално се явява трети. Но е първият, който е записан по такъв, професионален начин. Старите ни неща според мен носят чара на това, че са записвани в истински гаражи. Част от единия даже е записвана във физкултурния салон на едно училище. Старите ни записи са 100% “направи си сам”, но ние си ги харесваме.

Записите в Англия представят музиката ви на съвсем друго ниво, но са и сериозна инвестиция – доколко мислите, че има шанс тя да се върне?
Красимир: Надяваме се малко по малко да се върне. Ние сме музиканти. Това, което можем да правим най-добре, е да свирим. Така че, ако не записваме нова музика и не правим концерти, няма какво друго да правим. Нормално е човек да инвестира в нещата, които обича.
Георги: А и това в голяма степен беше просто страхотна възможност, която ни се отвори, и ние нямахме причина да не се възползваме от нея. Не сме го обмисляли особено. Иначе пак щяхме да го запишем в някоя спортна зала.

Окей, издадохте албума си, направихте му промоция – сега какво следва?
Красимир: Направихме и още концерти; сега предстои един през май във Варна. Смятаме да направим още концерти през следващите месеци или през есента, за да го представим на възможно най-много места. Дали ще успеем още не ни е ясно, тъй като ние сме свръхнеорганизирана група…
Георги: … А в момента имаме и контузен член. [Басистът Евгени Христов претърпява операция на коляното в деня, в който вземаме интервюто.]

Казахте, че сте свирили в Бургас преди две години. Сега ще ви има ли на някой от фестивалите?
Красимир: Надяваме се да ни има, но засега нищо не може да се каже. Още ни няма, но надеждата живее в нас. Мислим тази година да се съсредоточим върху представянето на албума.

Смесвате доста стилове – в музиката ви има метъл, алтърнатив, ска и още един куп елементи…
Красимир: Така е, защото мразим да ни е скучно. Скуката ни е враг и ние сме враг на скуката. Освен това слушаме страшно разнообразна музика и не виждаме причина да се ограничаваме. Музиката в същността си е свобода, израз на вътрешна свобода и стремеж към освобождаване. Ако кажем, че сме метъл група и свирим само метъл, или пък че сме само ска група, ще ни е по-лесно да привлечем хора, обаче само от тези две сцени. Но сега ни е по-интересно, защото създаваме нещо като наша си сцена. Така хората идват не само защото им се ходи на
хардкор концерт или на денс клуб, а заради нас самите.